Целувчена история

   Всеки търси знак, че е обичан. Така сме устроени, не можем да съществуваме без топлината на сгряващите душата чувства. Целувката за мен е точно този знак. Да целувам меките и топли бузки на спящите си деца е едно от най-големите удоволствия в живота ми. Обичам да си крада по една такава, спяща целувка. Толкова са сладки и невинни в съня си (да не пропусна и кротки). Удоволствие е не само да раздавам, но и да получавам. Сутрешната целувка,  за добро утро от съпружеското тяло, също е една от любимите ми. Моментално забравям за хъркането в ухото и ръчкането. За тананикането (странно, но факт. Моето съпружие си припява по време на сън) под нос и тактуването с крак през половината от времето за спане.

   

   Реших да забъркам целувки. Бабините целувки. Нямам идея защо, но винги съм смятала, че приготвянето им е адски сложно нещо. Особенно печенето. Плюх в пазвата - мечка страх, мен не страх и звъннах на баба (не, не ме е страх от баба, а от ядливите целувки). Ето какво ми каза тя:

   Вземи 4 белтъка, баба. За първи опит е добре с по-малко материали да работиш, че не е ясно какви ще ги свършиш. На всеки белтък е нужна по 70 гр. захар. Събираш захарта и белтъците  в една съдинка и слагаш на котлона. На ниска температура започваш да загряваш сместа. Идеята е, да се стопи захарта. На слаб котлон, бабе, че да не свърши готвенето ти с краен резултат пържени, сладки белтъци. След като се разтопи, взимаш миксера и бъркаш. Бъркаш, докато станат на пухкав сняг. Да не се точи от лъжицата, точи ли се, нищо няма да стане. Ако си успяла, взимаш шприца и в тавичка с хартия за печене започваш да оформяш целувките. После вземи бабе, орехи. Трябва да имаш, миналата есен ти дадох. Смели ги на по-едричко и поръси отгоре сладките. Слагай във фурната, но на ниска степен 140-150 градуса. Лесно ще познаеш кога са готови. Много лесно се отлепват от хартията.

   Речено-сторено. Стъпка по стъпка следвах точните указания. И взеха, че се получиха. Даже и се изядоха за отрицателно време. Споделям с вас рецептата и ви пожелвам успех с тази толкова страшна в миналото за мен, кулинарна идея.

   

Croissant - l'assassin des régimes

  Мразя почивните дни. При толкова свободно време, започват да се въртят всякакви неразумни мисли в главата ми. По две се въртят, рама ми е малък. Месец май е рай за тях. През ден, по четири дена почивка. И днес се сблъскаха две. Надделя една от чужбинско.....французойка. Много ми е интересно как успяват дамите във Франция да поддържат мита за елегантност. При толкова много всепризнати, тестени изкушения дошли от страната им.
   И ето ме, в облаци от брашно, блъскам и меся с идеята за многолистно тесто. Опитах да спазвам пропорции, но май не успях много. Основната рецепта я взех от ТУК
  При мен определено пое повечко брашно. Сложих и една лъжица олио в тестото. Не го втасвах два пъти. След омесването го разточих с маслото. Направих почти всички сгъвки, освен последната, четворната. Нея я оставих за след почивката в хладилника.
   Иска ми се да обърна повече внимание към начина на сгъване на многолистното тесто. На мен това ми беше най-неясната част. А се оказа много лесно. Направих снимки на всички етапи, дано са ви от полза.


Тестото след омесване става доста меко. Можете да го сложите за десетина минути в хладилника.

За маслото: При мен се получи така, че определено твърдо ми беше доста по-удобно. Ръснах го с брашънце и леко го разточих, докато стана на половината от дебелината си. Тестото го разточих в правоъгълна форма с дебелина от около 1,5 см. Сложих маслото в средата на правоъгълника, по диагонал и го загънах, като пощенски плик.

Следва разточване и сгъване на три по този начин:

Ново разточване и ново сгъване на три. Ако видите, че тестото се затопля и размеква, сложете го да си почине в хладилника, да постегне. При мен не се наложи до последното сгъване, четворното. Ето го и него:

След това го оставих в хладиника за половин час. Охладено го разточих пак на правоъгълник с дебелина 1 см. и го нарязах на триъгълници:

Триъгълниците завих в позната на всички, кроасанена форма. Сложих ги в предварително омазнена тавичка и ги оставих да втасат за около един час, завити в мокра кърпа. След това намазах дебеланчовците с един жълтък, разреден с малко вода и ги мушнах във фурната. Тя милата, се разработи по никое време. Всички почиват, само старата ми фурна не получи нищо от четиридневната почивка (няма справедливост на този свят).

На 200 градуса я пуснах и честно казано изобщо не погледнах за колко време се сдобиха с тен. Но лесно се познават, че са готови да покажат цвят и вид пред света.

Ето ги, зачервени от гордост и готови с ентусиазъм да се лепнат на най-неподходящото място от тялото ми :0)

Мисля, че разбрах как французойките опазват фигурата си. Оставят свободното си време и неразумни мисли за такива, като мен.

Тортотворителност

  Вчера присъствах на едно много сладко и вдъхновяващо събитие. Като казвам СЛАДКО, разбирайте ме буквално. С риск да ме обвините в закостенялост и назадничава мисъл, за мен главната роля на жената е да бъде майка. На теория всичко е ОК, но след раждането на двете ми отрочета сякаш исках да си докажа, че мога да се справя с всяка ситуация. Беше голямо люшкане и клатушкане между най-различни сфери на живота и изкуството. И класиката в жанра: БГ МАМА. Факт е, че там се бухнах с главата напред. Без идея какво е това животно и има ли почва в моя интернет живот. В този океан от информация се натъкнах на всякакъв вид организми. От безгръбначни, през златните рибки и акулите. Намерих приятелства, които са безценни за мен. И до сега не мога да си обясня, как се сдуших с тези страхотни човеци. Не, не си мислете , че са само приказки. Доказано и изпитано приятелство. Почти бракосъчетание: в добро и зло, в болест и здраве. Точно за това приятелство говоря, за истинското.

  Малко се изплъзнах от основната тема, но сега ще наваксам. Въпросното сладко събитие се случи точно по същият начин. Група мами със сходни интереси (в случая тортоправене), огранизираха един прекрасен Благотворителен базар на своите произведения. Красотите които видях, ме накараха да слюноотделям продължително и почти ми докараха обезводняване. (да подчертая, въпреки солидното ми тЕло, аз сладко не обичам). 

                                                       

  Посрещнаха ме едни усмихнати и позитивни хора със светнали погледи. Почувствах се адски уютно, плувах в свои води. Тук от гореспоменатите обитатели на бг мамския океан, май само златни рибки имаше. Златните рибки си имаха златни ръце и златни сърца.

  Сумата от продадените творения ще отиде за много добра кауза. За нея можете да прочетете ТУК. Толкова старание видях, а и да си призная надничах в темата им и виждах как влагат усилия, средства, безсънни нощи и притеснения. И с просто око се забелязваше как искат да споделят своите творби пред света и да помогнат на някой в нужда.

                          И с ентусиазма на пионера те се хванаха, направиха го и успяха.

  Надявам се, че този базар ще стане ежегоден. Надявам се, че ще има много добри хора, които да помагат на тези към които живота е бил несправедлив. Нека не забравяме, че живота е колело, което се върти. Веднъж си на върха, после си на най-ниското стъпало. Всеки има нужда от протегната ръка. Всеки има нужда от усмивка, от добра дума, от малък жест на съпричастност.

 Снимките са дело на приятелка. Да, точно такава приятелка от истинските :0) ЕТО ТУК можете да видите всички останали.

Размисли по валентински или почти...

И в тон с отминалия празник, да споделя другата ми лудост:
Обичам да правя неща, които за целокупният народ са перфектният начин  за придобиване на  хипертония! На мен ми действат точно по обратния начин.

 И не си мислете, че съм голям специалист в кухнята, това за мен е Черна дупка, Бермудски триъгълник или примерно закона за осиновяване в България: с две думи - пълна каша. Но ми е простено, все пак имам за съпруг най-добрия готвач.

От няколко месеца правя първи стъпки в сладкарството, но да си призная любимата ми част е украсата. Приготвянето и печенето ме докарват до сърбеж, паника, скърцане със зъби и още няколко признака, които хич не са ми по сърце.

 И ето последните творения, след които моите мили приятели ме диагностицираха и бяха на косъм да ме хоспитализират (подозирам, че в момента съм силно повлияна от един лекарски сериал, та простете за медицинските термини).




Хм, странно, мислех да напиша нещо прочувствено за любовта и романтиката, но мислите ми отидоха в друга посока. Пък и празника мина и отмина.

Усмивката на Дара

Това е! Първото ми сладкоправене за официален случай. Поводът е - две години от раждането на една прекрасна Дара. 

И точно защото е първото ми представяне пред чужда публика, едни пеперуди пърхат в стомаха, едни трепети. Ако преди половин година някой ми беше казал, че ще изпитвам подобни чувства и то предизвикани от сладки..... мисля, че щях да избухна в смях. Изглежда са прави хората за неведомите пътища Божии.

 Меденките са по рецепта на Наталина. Тази рецепта беше първата, с която започнах малките крачки в готвенето. Стават вкусни и което е по-важно, стават лесно. Идеално за лаик, като мен.

 След изстиването разточвам на тънко ММ (моделираща маса), с резците правя формата на сладката и от обратната страна на ММ намазвам с мека четка вода. Тя служи за лепило.

 Когато ММ се втвърди, започвам с любимата част - украсата на сладките. И как няма да е любима, при условие, че рожденничката е голям фен на Пух и компания. А кой не обича Пух?!?!

 Избърсах от прахта книжките за обитателите на Голямата  гора. Моите дъщери в момента са в прекрасното състояние "тийн" и връщането към бебешкият им период  ми дойде, като глътка въздух.

Простете за лиричното отклонение, да си дойдем на думата. Извадих книжките, набелязах жертвите и започнах да ги скицирам върху самите сладки с малка четка.

На снимките е крайният резултат.

Утре вечер пеперудите в стомаха трябва вече да са поутихнали, рожденничката да е доволна, а майка и да е каталясала.

Великденско настроение

   С голямо закъснение ще споделя каква муза ме навести. Странна муза беше, яви се във вид на великденски заек. Помня едно време как майка и баба се стягаха за Великден и голямото треперене, ще стане ли козунака или не. От тогава знам ,че козунаците са страшно за приготвяне нещо, което няма почва в моята кухня. Тази година се престраших, плюх три пъти в пазвата и запретнах ръкави. Първи опит......тотално неуспешен. Изчаках да мине известно време, пак "мечка страх, мен не страх" и взе , че стана. Рецептата взех от тази мила дама. 

    С гордост ви представям успешният втори     опит за първи козунак :0)

                                                                                 

   Шило в торба не стои. Видя ми се недостатъчно, навъртях и малко пролетни сладки. Тестото за сладките е от любимата ми Таничка. Много лесно и много вкусно. Украсата-Моделираща маса и Роял Айсинг. И в едно с яйчицата мисля, че задоволих капризната муза на   Великденския зайовец.