И в тон с отминалия празник, да споделя другата ми лудост:
Обичам да правя неща, които за целокупният народ са перфектният начин за придобиване на хипертония! На мен ми действат точно по обратния начин.
И не си мислете, че съм голям специалист в кухнята, това за мен е Черна дупка, Бермудски триъгълник или примерно закона за осиновяване в България: с две думи - пълна каша. Но ми е простено, все пак имам за съпруг най-добрия готвач.
От няколко месеца правя първи стъпки в сладкарството, но да си призная любимата ми част е украсата. Приготвянето и печенето ме докарват до сърбеж, паника, скърцане със зъби и още няколко признака, които хич не са ми по сърце.
И ето последните творения, след които моите мили приятели ме диагностицираха и бяха на косъм да ме хоспитализират (подозирам, че в момента съм силно повлияна от един лекарски сериал, та простете за медицинските термини).
Хм, странно, мислех да напиша нещо прочувствено за любовта и романтиката, но мислите ми отидоха в друга посока. Пък и празника мина и отмина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар